Забавно Сигурност

Какво е Cloud?

cloud-image

 

Какво е облакът? Къде е той? В облака ли сме сега? Това са все въпроси, които сте си задавали или поне сте чували.

Най-просто казано, облачната структура представлява съхраняване и работа с данни и програми през Интернет, вместо върху локалния диск на компютъра ви. Облакът всъщност не е нищо повече от метафора за Интернет. Нейната история датира от времето на мрежовите диаграми и презентации, включващи гигантски сървъри, малки компютърчета, пиктограми на матрични принтери и Интернет, представен като пухкав бял облак, приемащ поток от данни (закономерно представян със светкавица).

 

i

 

 

Облакът е всичко, което не е вашият твърд диск. Когато запазите информация или стартирате програма от диска си, вие извършвате локална обработка. Всичко, което е нужно, е физически близко до вас – компютър, лаптоп или мрежов диск. Това означава, че работата с информацията е бърза и лесна както за компютъра, на който работите, така и за останалите в локалната ви мрежа. Работата с локална инфраструктура е онова, върху което IT-индустрията се базираше в продължение на десетилетия; все още се спори дали тя не е наистина по-добра от облачните структури поради причини, за които ще ви разкажем накратко.

Облакът също така не е да си имате мрежов твърд диск (NAS – Network attached storage) или сървър, свързан в мрежата. Съхраняването на данни в домашни или офисни мрежи не представлява ползване на облачен ресурс. Въпреки това, за да задържат нещата абсурдни за лесно разбиране, някои NAS-устройства ще ви позволят да достъпвате информацията върху тях и през Интернет.

В продължение на краткото обяснение в началото: за да имате cloud computing, трябва да съхранявате и достъпвате информацията си през Интернет или поне да синхронизирате данните си към отдалечен сървър или устройство. Ако сте системен администратор, имате идея какво се случва от другата страна на интернет-кабела, свързващ ви с облака; като обикновен потребител обаче, вероятно не се замисляте за масивните и сложни изчислителни процеси, които текат всяка секунда, за да задържат данните ви сигурни и достъпни „от другата страна”.

Потребител срещу Бизнес

Нека уточним – тук говорим за взаимодействието между облачните технологии и крайните потребители – онези, които стоят пред компютъра в дома или в офиса на малката или средно голямата компания, за която работят. Тотално различен е типът облак, който се ползва в големите бизнеси. Все повече от тях имплементират Software-as-a-Service (SaaS, софтуер като услуга), при който потребителите плащат за услуга, която да ползват през Интернет ежечасно – например ERP-система. Също така съществува класът Platform-as-a-Service (PaaS, платформа като услуга), при който бизнесът създава свои приложения за употреба от всички служители и/или партньори на компанията. И нека не забравяме всемогъщата Infrastructure-as-a-Service (IaaS, инфраструктура като услуга), при която големите играчи като Google, Apple и Amazon предоставят на компании възможността да наемат част от тяхната огромна база от сървъри, мрежови трасета и софтуер.

Както можете да се досетите, облачните услуги са огромен бизнес – този пазар генерира 100 милиарда долара на година, като те изглежда ще нарастнат до 127 милиарда към 2017-та година и до 500 милиарда до 2020-та.

Популярни облачни примери.

Границата между локалните мрежи и облачните услуги всяка година става все по-трудна за забелязване. Това е защото облакът става част от почти всичко, свързано с компютрите и мобилните ни устройства. Например лесно можете да купите лиценз за Microsoft Office, например Office 365, който обаче ползва активно ресурсите на облачната услуга за съхранение Microsoft OneDrive.

В този ред на мисли, Microsoft също предлага набор от web-базирани приложения, Office Online, които са пълнофункционални Интернет-версии на локалните приложения Word, Excel, PowerPoint и OneNote, достъпни през браузера  ви и неизискващи инсталация на какъвто и да е софтуер локално на компютъра. Това ги прави вариация на облачна услуга (Web-базиран = облак).

i (1)

Някои от примерите за облачни услуги, които вероятно вече ползвате, са:

Google Drive: това е чиста форма на облачна услуга, с пространство online за съхранение и обработка (през също толкова облачните Google Docs, Google Sheets и Google Slides) на данни. Drive също може да се ползва и на таблети и мобилни телефони – единственото изискване е те да бъдат онлайн. На практика повечето от услугите на Google могат да бъдат счетени за облачни – Gmail, Google Calendar, Google Maps и т.н.

Apple iClouod: облачната услуга на Apple е основно ползвана за онлайн съхраняване на файлове, архиви (backups) и за синхронизация на електронната ви поща, контактите, календара и още какво ли не. Цялата информация, която е нужна, идва директно с операционната система на устройството ви (iOS, OS X), като не са забравени и потребителите на Windows, те могат да си инсталират допълнително iCloud control panel. Очаквано, Apple не са по-назад от конкурентите си в Google и също предлагат облачни услуги за обработка на документи – Pages, Numbers и Keynote. iCloud също така е „мястото”, благодарение на което хората с мобилни телефони с ябълка могат да се възползват от услугата Find My iPhone – важно нещо, когато мобилният телефон бъде загубен.

Съществуват и хибридни услуги като Box, Dropbox и SugarSync – те също работят в облака, защото съхраняват онлайн синхронизирани версии на файловете от локалните ви устройства. Синхронизацията, между другото, е крайъгълният камък в облачните услуги – от нея облакът започна да расте, докато се превърна от място, в което просто пазим архивите си, в нашата пълнофункционална работна среда.

Аргументи срещу облака.

През 2013-та бившият специалист по роботика в NASA и настоящ художник на анимирани изображения Рандал Монро опита да отговори на въпроса „кога скоростта на Интернет ще надмине тази на FedEx?” Въпросът е смислен, всъщност, защото дори и сега е по-евтино и бързо да изпратим няколко хиляди гигабайта информация през услугите на куриерска компания, вместо да ги прехвърляме през Интернет. Отговорът на въпроса, между другото, е 2040-та.

Уловката при облачните услуги обаче не е тази, не и само. При съхранение на информация онлайн, вие всъщност се доверявате на доставчика на услугата (Google, Apple, Amazon…), че данните ви са на сигурно място при тях. Че няма да изчезнат, да бъдат модифицирани или да бъдат предадени на заинтересовани от тях лица без ваше знание. По този повод съоснователят на Apple Стив Возняк каза в свое интервю през 2012-та: „Мисля, че ситуацията е ужасяваща! Ще има много проблеми, свързани с облачното съхранение на данни през следващите пет години”. Факт е, че днес, 2016-та година, още не сме станали свидетели на корпоративно фиаско, свързано с някоя от предлаганите от големите компании cloud услуги, но, без да бъдем лоши пророци, никога не е късно.

stevewozniak

Облачните услуги – както толкова много неща в Интернет – са като дивия Запад, където правилата се създават в движение, ние ги следваме и се надяваме всичко да е наред.

Стискаме палци.

About the author

Дамян Дешев

Предприемач, хакер, лектор и основател на Cyhat JSco.

Add Comment

Click here to post a comment